Какво представлява отстъпът в конферентния превод?

Какво представлява отстъпът в конферентния превод?

Отстъпът (фр. décalage) (англ. lag или ear-voice-span) е времевото отместване между думите на оратора и тези на преводача, за предаване на една и съща част от посланието.1 Това изоставане спрямо оригинала е нужно, за да чуе конферентният преводач такава част от изречението, каквато съдържа достатъчно смисъл, за да му позволи да предаде завършена, логична идея.

Дефект или нещо нормално е отстъпът?
Когато поръчват симултанен превод, клиентите очакват преводът да тече успоредно с оригинала. Понякога това очакване е крайно, вероятно водено от впечатлението при гледането на дублирани филми, при които е постижимо дубльорът да изговаря репликите в същия момент, в който актьорът ги произнася. Дубльорът обаче разполага със сценария на филма, при записа има възможност за повтаряне на дублите, докато не бъде постигнат пълен синхрон. Ако речта на оратора бъде предоставена предварително на преводача, каквито са професионалните стандарти, това пак не гарантира произнасянето на превода на съответната идея от оригинала в абсолютно същия момент. Това е така по няколко причини. Първата е, че едно и също послание се изразява с фрази с различна дължина при различните езици. Втората е, че дори ораторът да е възнамерявал да изнесе същата реч, като написаната, той често се отклонява от нея, което е напълно нормално и в него няма нищо лошо. За да направи адекватен превод обаче, устният преводач трябва да разбере, дали ораторът наистина следва неизменно речта, преди да започне да превежда. Приоритет има устната реч на оратора, а не текстът на речта му, макар и да е предоставена предварително. Отстъпът е нещо съвсем нормално и дори без него не може.
Как се измерва отстъпът – в милисекунди или в смислови единици?
Отстъпът е толкова дълъг, колкото е необходимо, за да се извлече смислено съдържание от оригинала, което да бъде предадено и да позволява завършване на идеята. Няма как да се гарантира, че ораторът ще успее да изкаже такова съдържание за, примерно, две секунди от речта.
Има ли стандарт за отстъп?
Няма въведен стандарт, според който отстъпът да влиза в определени рамки (минимум – максимум). Отстъпът не е постоянен. Той е различен, в зависимост от преводача. Някои могат да си позволят по-дълъг отстъп, което им позволява да чуят повече от оригинала, с което да вникнат по-добре в съдържанието, да го осмислят и преформулират по-успешно. Други се движат по-близо до оригинала, за да не изпуснат нишката на оратора. Една и съща реч може да бъде преведена с различен отстъп от различни преводачи. Освен това, един и същ преводач може да има различен отстъп, в зависимост от речта, която превежда.
От какво зависи отстъпът?
Отстъпът зависи от много фактори. Един от тях е информационната наситеност на речта, друг е темпото на оратора, трети е ситуацията, четвърти е краткосрочната памет на преводача. Когато речта е много гъста, отстъпът е по-малък. Когато темпото е по-бавно, отстъпът е по-голям. Когато ораторът се ориентира към приключване, а това може да се разбере от фрази като „а сега ми позволете да завърша с…“, или „на края на моята реч…“, „в обобщение на казаното дотук…“, преводачът следва да направи усилие да съкрати отстъпа, така че да завърши възможно най-близо до оратора или в перфектния вариант заедно с него. В противен случай на сцената може да излезе следващият лектор, а ние още ще превеждаме казаното от предишния. Представете си и друга ситуация. Ораторът приключва и пита „Имате ли някакви въпроси?“ Ако преводачът не завърши с оратора, то публиката няма да е чула този въпрос навреме и няма да реагира веднага. Ораторът може да помисли, че няма въпроси и да напусне сцената.
Трябва ли да се стремим към по-дълъг или по-къс отстъп?
Да намериш най-добрия отстъп е умение, което започва да се изгражда с магистърския курс по конферентен превод и продължава с практиката и натрупването на опит. От гледната точка на преводача, колкото повече успееш да чуеш от оригинала, преди да го преведеш, толкова по-добре за преформулирането после. Преводачът би отговорил „колкото по-дълъг, толкова по-добре“. От гледната точка на публиката от отстъп дори няма нужда. Тя има желание за слуша превода паралелно с оригинала, без никакво времево отместване. Тя би казала „колкото по-къс, толкова по-добре“. Има ли междинно положение? Да. Приемаме, че отстъпът е толкова дълъг, колкото е минимално необходимо, за да извлечем смисъл от оригинала и да го предадем завършено. Отстъпът варира, в зависимост от вида на речта, темпото на оратора и в кой момент от изказването се намираме.

1 Gillies, A. Conference Interpreting: A Student’s Practice Book. Routledge, Abingdon: 2013

By vdonkov

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *