Месец: март 2020

ОРАТОР ЕООД осигурява отдалечен превод

https://www.instagram.com/p/B-MxrwOD5RB/?utm_source=ig_web_button_share_sheet&fbclid=IwAR1SpWmEfC_k0hFExK2B0X-LkbhGSZmTxGFI0ldYj2dpBZf3tRNCPZAcu8k

26 март 2020 г. – София, централата на БСП

Във времена на забрана за симпозиуми и събирания на големи групи на живо, Виктор Донков превежда на видеоконференция на лидерите на Партията на европейските социалисти, с участието на Корнелия Нинова.

Необходими материали: маски – 3 бр. (сменят се през 2 часа), дезинфектант, тампони, ръкавици.

Отразяване в медиите:

в-к Банкеръ

в-к 24 часа

Какво представлява отстъпът в конферентния превод?

Отстъпът (фр. décalage) (англ. lag или ear-voice-span) е времевото отместване между думите на оратора и тези на преводача, за предаване на една и съща част от посланието.1 Това изоставане спрямо оригинала е нужно, за да чуе конферентният преводач такава част от изречението, каквато съдържа достатъчно смисъл, за да му позволи да предаде завършена, логична идея.

Дефект или нещо нормално е отстъпът?
Когато поръчват симултанен превод, клиентите очакват преводът да тече успоредно с оригинала. Понякога това очакване е крайно, вероятно водено от впечатлението при гледането на дублирани филми, при които е постижимо дубльорът да изговаря репликите в същия момент, в който актьорът ги произнася. Дубльорът обаче разполага със сценария на филма, при записа има възможност за повтаряне на дублите, докато не бъде постигнат пълен синхрон. Ако речта на оратора бъде предоставена предварително на преводача, каквито са професионалните стандарти, това пак не гарантира произнасянето на превода на съответната идея от оригинала в абсолютно същия момент. Това е така по няколко причини. Първата е, че едно и също послание се изразява с фрази с различна дължина при различните езици. Втората е, че дори ораторът да е възнамерявал да изнесе същата реч, като написаната, той често се отклонява от нея, което е напълно нормално и в него няма нищо лошо. За да направи адекватен превод обаче, устният преводач трябва да разбере, дали ораторът наистина следва неизменно речта, преди да започне да превежда. Приоритет има устната реч на оратора, а не текстът на речта му, макар и да е предоставена предварително. Отстъпът е нещо съвсем нормално и дори без него не може.
Как се измерва отстъпът – в милисекунди или в смислови единици?
Отстъпът е толкова дълъг, колкото е необходимо, за да се извлече смислено съдържание от оригинала, което да бъде предадено и да позволява завършване на идеята. Няма как да се гарантира, че ораторът ще успее да изкаже такова съдържание за, примерно, две секунди от речта.
Има ли стандарт за отстъп?
Няма въведен стандарт, според който отстъпът да влиза в определени рамки (минимум – максимум). Отстъпът не е постоянен. Той е различен, в зависимост от преводача. Някои могат да си позволят по-дълъг отстъп, което им позволява да чуят повече от оригинала, с което да вникнат по-добре в съдържанието, да го осмислят и преформулират по-успешно. Други се движат по-близо до оригинала, за да не изпуснат нишката на оратора. Една и съща реч може да бъде преведена с различен отстъп от различни преводачи. Освен това, един и същ преводач може да има различен отстъп, в зависимост от речта, която превежда.
От какво зависи отстъпът?
Отстъпът зависи от много фактори. Един от тях е информационната наситеност на речта, друг е темпото на оратора, трети е ситуацията, четвърти е краткосрочната памет на преводача. Когато речта е много гъста, отстъпът е по-малък. Когато темпото е по-бавно, отстъпът е по-голям. Когато ораторът се ориентира към приключване, а това може да се разбере от фрази като „а сега ми позволете да завърша с…“, или „на края на моята реч…“, „в обобщение на казаното дотук…“, преводачът следва да направи усилие да съкрати отстъпа, така че да завърши възможно най-близо до оратора или в перфектния вариант заедно с него. В противен случай на сцената може да излезе следващият лектор, а ние още ще превеждаме казаното от предишния. Представете си и друга ситуация. Ораторът приключва и пита „Имате ли някакви въпроси?“ Ако преводачът не завърши с оратора, то публиката няма да е чула този въпрос навреме и няма да реагира веднага. Ораторът може да помисли, че няма въпроси и да напусне сцената.
Трябва ли да се стремим към по-дълъг или по-къс отстъп?
Да намериш най-добрия отстъп е умение, което започва да се изгражда с магистърския курс по конферентен превод и продължава с практиката и натрупването на опит. От гледната точка на преводача, колкото повече успееш да чуеш от оригинала, преди да го преведеш, толкова по-добре за преформулирането после. Преводачът би отговорил „колкото по-дълъг, толкова по-добре“. От гледната точка на публиката от отстъп дори няма нужда. Тя има желание за слуша превода паралелно с оригинала, без никакво времево отместване. Тя би казала „колкото по-къс, толкова по-добре“. Има ли междинно положение? Да. Приемаме, че отстъпът е толкова дълъг, колкото е минимално необходимо, за да извлечем смисъл от оригинала и да го предадем завършено. Отстъпът варира, в зависимост от вида на речта, темпото на оратора и в кой момент от изказването се намираме.

1 Gillies, A. Conference Interpreting: A Student’s Practice Book. Routledge, Abingdon: 2013

Как изглежда и се държи устният преводач?

Изборът на облекло е важен в устния превод, колкото са важни костюмите в театъра. Това е така, защото публиката възприема посланието на оратора чрез думите на преводача, но и чрез жестовете му, цялостното му излъчване. Облеклото допринася за това как публиката осъществява връзка с говорещия и дали ще му има доверие.

Какво облекло трябва да се използва?

Отговорът е – адекватно. Такова, каквото подобава за съответната преводаческа ситуация.

Да си представим, че превеждаме на високо равнище. Бихме очаквали ораторите, на които превеждаме, да са с костюм или официално облекло. Тогава и преводачът трябва да е в такова. По-ежедневното или лежерно облекло се счита за неуважение.

Ако обаче преводът е при посещение за инспекция на кравеферма например, ако се явим в официално облекло, с лачени обувки и вратовръзка, бихме изглеждали не на място.

Общият принцип е, че трябва да се съобразяваме със събитието, на което превеждаме, и това как е облечен ораторът, на когото ще превеждаме. Не се препоръчва нито да сме по-добре облечени от него, нито по-зле.

Държанието на преводача също е от значение. То следва да е делово. Преводачът не бива да се държи свойски, камо ли надменно. Той е там, за да служи на оратора, като направи възможно посланието му да бъде чуто. Важният е ораторът.

За да покаже уважение към проявата, но и в чисто практичен план, за да се настани, ориентира и подготви, преводачът винаги пристига по-рано на събитието, обикновено половин час преди началото.

Какво е професионален конферентен преводач?

Достатъчно ли е да владееш два езика, за да си устен преводач?

Това е необходимо условие, но не е достатъчно. Ако искаш да те вземат на сериозно в професионалните среди и да не излагаш професията е необходимо да изпълняваш и някои допълнителни условия.

Първото е да имаш съответното образование за конферентен преводач. То се придобива в магистърски курсове, които подготвят кадри в областта. На тях се преподават фундаменталните принципи на устния превод (консекутивен или синхронен):

  • Устният преводач превежда най-често от чужд на майчин език, понякога в обратната посока, но никога от един чужд на друг чужд език;
  • Устният преводач предава посланието на оратора, а не думите;
  • Устният преводач не бива да добавя от себе си, като украсява или обяснява казаното от оратора;
  • Устният преводач не бива да предава избирателно или да само да обобщава речта на оратора;
  • Устният преводач не излага своето мнение по темата, като коментар на това, което превежда;
  • Устният преводач се подготвя предварително по темата, за която ще превежда. За тази цел изисква, а клиентът предоставя, нужните материали;
  • Устният преводач развива и владее умения за разделяне на вниманието, антиципаторно слушане (важни за симултанния превод), както и за водене на бележки за консекутивния превод;

Освен езиковите умения:

  • Устният преводач има услужлива памет;
  • Устният преводач се старае да поддържа богата обща култура;
  • Устният преводач спазва етичните правила на конферентните преводачи.

На последно място, професионалният преводач следва да изглежда професионално.