Автор: vdonkov

ОРАТОР ЕООД осигурява превода на международна конференция, организирана от БЧK и фондация „Конрад Аденауер“

Преводаческа агенция ОРАТОР ЕООД бе избрана да осигури превода на международна конференция, организирана от БЧK и фондация „Конрад Аденауер“ на 6.10.2020 г. в Гранд Хотел София.

Оратор ЕООД предоставя симултанен превод на международна конференция

Темата беше „Общински базираните домашни грижи в България – успешен модел за предоставяне на дългосрочни грижи“. Участници бяха акад. Христо Григоров – председател на БЧК, Торстен Гайслер – директор на Фондация „Конрад Аденауер“ – Бюро София, Деница Сачева – министър на труда и социалната политика, представители на МТСП, МЗ, Доната фон Шенк – президент на Германски Червен кръст – Фулда, д-р Надежда Тодоровска – зам. генерален директор на БЧК, д-р Иван Нейков и други.

Оратор ЕООД печели проект по ОПИК

На 26.06.2020 г. бе договорирано проектното предложение с кандидат Оратор ЕООД по процедура: BG16RFOP002-2.073 – Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19, финансирано по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 на ЕС, и наименование: „Преодоляване недостига на средства и липсата на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19“. Договорът е с номер BG16RFOP002-2.073-1027-C01. Проектът е тримесечен (26.06.2020 г. – 26.09.2020 г.) и цели овладяване на финансовите отражения от пандемията и въведеното във връзка с нея извънредно положение, ограничаващо провеждането на публични мероприятия на закрито, като конференции, форуми, конгреси, симпозиуми и презентации с използване на устен превод. Реализацията на проекта ще позволи запазване на дейността на агенцията за преводи, независимо от спада в броя на заявките за симултанен или консекутивен превод. Ще се направи опит и да се достигне до по-голям брой потенциални клиенти на писмен превод.

Какви са особеностите на отдалечения превод със Zoom?

сн. Настройване на параметрите на Zoom

Налагането на мерки за физическа дистанция наложи използването на методи за отдалечена комуникация. За много от фирмите, които предлагат подобни услуги това беше добре дошло, като някои отчитат ръстове от 20 пъти в потребителите само за няколко месеца. Резкият скок обаче донесе не само по-големи печалби (въпреки че и това е спорно, доколкото много от потребителите ползват безплатната версия на програмите), но и прекомерна натовареност на ресурсите, която не е била предвидена, както и проява на уязвимости в сигурността.

Преводачите също се ориентират в новата обстановка, като проучват наличните платформи за конферентни разговори. Някои са безплатни, като Skype, Google Hangouts. Други имат и безплатна и платена версия. При GoToMeeting например има 14-дневен безплатен пробен период. Cisco Webex удължи пробния период за популяризиране на платформата с още 2 месеца. При Zoom има ограничение на дължината на провеждания разговор до 40 минути в безплатната версия. Предимство пък е, че има добавена функционалност на канал за превод.

Все още обаче външните фактори (стабилност и бързина на интернет връзката на преводача) възпрепятстват възползването от тази функционалност и много клиенти предпочитат преводачът да е на място при тях, за да се елиминира възможността от разпадане на неговата връзка.

Проблемите със сигурността не се изчерпват единствено с отпадането на свързаността. Програмите за видеоконферентен разговор разполагат с функционалност за споделяне на екрана, например, която излага компютъра Ви на риск.

Какво да направим, за да защитим конферентната връзка?

  1. Въведете парола за влизане в срещата;
  2. Настройте програмата така, че домакинът да кани участващите, а те да чакат в чакалня;
  3. След началото на срещата домакинът трябва да заключи срещата, за да не се присъединяват нови участници;
  4. Променете настройките, така че само домакинът да има възможност да споделя екрана си;
  5. Изключете активните елементи от чат-прозореца (анимирани герои и др.).

Ако са изпълнени всички тези условия и ако имате сигурна и бърза интернет връзка, можете да се възползвате от функционалността за конференция с превод по Zoom. Ако връзката Ви се е накъсвала наскоро или ако ораторът настоява, по-добре не рискувайте, а отидете на място при клиента, където да бъде проведен разговорът.

Следва да изискате отделни слушалки и микрофон по няколко причини. Първо, за да можете да поддържате физическа дистанция от оратора. Второ, за да чувате достатъчно добре. Трето, за да Ви чуват добре. Да не забравяме, че когато са проектирани, микрофоните и високоговорителите на лаптопите са предназначени да обслужват предимно стоящия пред тях, но не и евентуален преводач встрани.

ОРАТОР ЕООД е в състояние да предостави техническо решение, при необходимост.

Видеоконферентна среща на ЮНЕСКО

Какво прави устният преводач по време на карантина?

Няколко идеи за устни преводачи

Преводач търси вдъхновение
Търси вдъхновение сн. Alexandre Chambon

Студентите често задават въпроса дали професията на устния преводач не е несигурна, доколкото липсва предвидимост. Човек никога не знае дали след няколко месеца се планира организирането на международна конференция, камо ли дали ще го поканят да превежда на нея. Сега, когато всички събирания на групи са забранени, поради пандемията от Covid-19, този въпрос става още по-актуален.

Умението за превеждаш устно се изгражда постепенно и има нужда от поддръжка. Затова е нужно упражняването му. Има различни източници на речи, които да се използват за практика. Един от тях е Interpreting Speeches for Students. Препоръчва се поне веднъж на седмица паметта да се натоварва, за да се поддържа форма.

По отношение на дилемата дали в свободното време конферентните преводачи да не превеждат писмено, мненията са раздвоени. Някои считат, че писменият превод помага за обогатяване на речниковия запас и от тази гледна точка е полезен. Според други пък, начинът на мислене в двата вида превод е различен и всеки трябва да си избере насока, в която желае да се развива.

От финансова гледна точка поемането на писмена работа във времена на забрана на конгресите може да изглежда примамливо. Вероятно мнозина от колегите се преориентират. Други пък работят върху езика си, като разширяват познанията си в различни нови сфери. Освен че научават по нещо ново, те попълват и набора си от глосари, които биха им били от полза за бъдещи ангажименти.

Студентите пък се организират за самоподготовка. Подготвят речи и се разделят по роли. Веднъж един е оратор, следващият път – друг. Освен, че помага за развиване на професионалните умения, това допринася и за подобряване на антиципаторното слушане. Когато самият ти изнасяш слово, структурираш мисълта си по определен начин за постигане на ефект у аудиторията. Ако тази парадигма бъде овладяна, това ще е от помощ и в превода.

Встрани от професионалното си амплоа, преводачите са и хора, така че правят и онова, с което всички останали запълват деня си вкъщи. Изготвят план, който включва 30 минути гимнастика, поддържане на връзка с приятели по телефона за запазване на психическото здраве, записват се на онлайн курс и ядат budyń.

ОРАТОР ЕООД осигурява отдалечен превод

26 март 2020 г. – София, централата на БСП

Във времена на забрана за симпозиуми и събирания на големи групи на живо, Виктор Донков превежда на видеоконференция на лидерите на Партията на европейските социалисти, с участието на Корнелия Нинова.

Необходими материали: маски – 3 бр. (сменят се през 2 часа), дезинфектант, тампони, ръкавици.

Отразяване в медиите:

в-к Банкеръ

в-к 24 часа

Какво представлява отстъпът в конферентния превод?

Отстъпът (фр. décalage) (англ. lag или ear-voice-span) е времевото отместване между думите на оратора и тези на преводача, за предаване на една и съща част от посланието.1 Това изоставане спрямо оригинала е нужно, за да чуе конферентният преводач такава част от изречението, каквато съдържа достатъчно смисъл, за да му позволи да предаде завършена, логична идея.

Дефект или нещо нормално е отстъпът?
Когато поръчват симултанен превод, клиентите очакват преводът да тече успоредно с оригинала. Понякога това очакване е крайно, вероятно водено от впечатлението при гледането на дублирани филми, при които е постижимо дубльорът да изговаря репликите в същия момент, в който актьорът ги произнася. Дубльорът обаче разполага със сценария на филма, при записа има възможност за повтаряне на дублите, докато не бъде постигнат пълен синхрон. Ако речта на оратора бъде предоставена предварително на преводача, каквито са професионалните стандарти, това пак не гарантира произнасянето на превода на съответната идея от оригинала в абсолютно същия момент. Това е така по няколко причини. Първата е, че едно и също послание се изразява с фрази с различна дължина при различните езици. Втората е, че дори ораторът да е възнамерявал да изнесе същата реч, като написаната, той често се отклонява от нея, което е напълно нормално и в него няма нищо лошо. За да направи адекватен превод обаче, устният преводач трябва да разбере, дали ораторът наистина следва неизменно речта, преди да започне да превежда. Приоритет има устната реч на оратора, а не текстът на речта му, макар и да е предоставена предварително. Отстъпът е нещо съвсем нормално и дори без него не може.
Как се измерва отстъпът – в милисекунди или в смислови единици?
Отстъпът е толкова дълъг, колкото е необходимо, за да се извлече смислено съдържание от оригинала, което да бъде предадено и да позволява завършване на идеята. Няма как да се гарантира, че ораторът ще успее да изкаже такова съдържание за, примерно, две секунди от речта.
Има ли стандарт за отстъп?
Няма въведен стандарт, според който отстъпът да влиза в определени рамки (минимум – максимум). Отстъпът не е постоянен. Той е различен, в зависимост от преводача. Някои могат да си позволят по-дълъг отстъп, което им позволява да чуят повече от оригинала, с което да вникнат по-добре в съдържанието, да го осмислят и преформулират по-успешно. Други се движат по-близо до оригинала, за да не изпуснат нишката на оратора. Една и съща реч може да бъде преведена с различен отстъп от различни преводачи. Освен това, един и същ преводач може да има различен отстъп, в зависимост от речта, която превежда.
От какво зависи отстъпът?
Отстъпът зависи от много фактори. Един от тях е информационната наситеност на речта, друг е темпото на оратора, трети е ситуацията, четвърти е краткосрочната памет на преводача. Когато речта е много гъста, отстъпът е по-малък. Когато темпото е по-бавно, отстъпът е по-голям. Когато ораторът се ориентира към приключване, а това може да се разбере от фрази като „а сега ми позволете да завърша с…“, или „на края на моята реч…“, „в обобщение на казаното дотук…“, преводачът следва да направи усилие да съкрати отстъпа, така че да завърши възможно най-близо до оратора или в перфектния вариант заедно с него. В противен случай на сцената може да излезе следващият лектор, а ние още ще превеждаме казаното от предишния. Представете си и друга ситуация. Ораторът приключва и пита „Имате ли някакви въпроси?“ Ако преводачът не завърши с оратора, то публиката няма да е чула този въпрос навреме и няма да реагира веднага. Ораторът може да помисли, че няма въпроси и да напусне сцената.
Трябва ли да се стремим към по-дълъг или по-къс отстъп?
Да намериш най-добрия отстъп е умение, което започва да се изгражда с магистърския курс по конферентен превод и продължава с практиката и натрупването на опит. От гледната точка на преводача, колкото повече успееш да чуеш от оригинала, преди да го преведеш, толкова по-добре за преформулирането после. Преводачът би отговорил „колкото по-дълъг, толкова по-добре“. От гледната точка на публиката от отстъп дори няма нужда. Тя има желание за слуша превода паралелно с оригинала, без никакво времево отместване. Тя би казала „колкото по-къс, толкова по-добре“. Има ли междинно положение? Да. Приемаме, че отстъпът е толкова дълъг, колкото е минимално необходимо, за да извлечем смисъл от оригинала и да го предадем завършено. Отстъпът варира, в зависимост от вида на речта, темпото на оратора и в кой момент от изказването се намираме.

1 Gillies, A. Conference Interpreting: A Student’s Practice Book. Routledge, Abingdon: 2013

Как изглежда и се държи устният преводач?

Изборът на облекло е важен в устния превод, колкото са важни костюмите в театъра. Това е така, защото публиката възприема посланието на оратора чрез думите на преводача, но и чрез жестовете му, цялостното му излъчване. Облеклото допринася за това как публиката осъществява връзка с говорещия и дали ще му има доверие.

Какво облекло трябва да се използва?

Отговорът е – адекватно. Такова, каквото подобава за съответната преводаческа ситуация.

Да си представим, че превеждаме на високо равнище. Бихме очаквали ораторите, на които превеждаме, да са с костюм или официално облекло. Тогава и преводачът трябва да е в такова. По-ежедневното или лежерно облекло се счита за неуважение.

Ако обаче преводът е при посещение за инспекция на кравеферма например, ако се явим в официално облекло, с лачени обувки и вратовръзка, бихме изглеждали не на място.

Общият принцип е, че трябва да се съобразяваме със събитието, на което превеждаме, и това как е облечен ораторът, на когото ще превеждаме. Не се препоръчва нито да сме по-добре облечени от него, нито по-зле.

Държанието на преводача също е от значение. То следва да е делово. Преводачът не бива да се държи свойски, камо ли надменно. Той е там, за да служи на оратора, като направи възможно посланието му да бъде чуто. Важният е ораторът.

Какво е професионален конферентен преводач?

Достатъчно ли е да владееш два езика, за да си устен преводач?

Това е необходимо условие, но не е достатъчно. Ако искаш да те вземат на сериозно в професионалните среди и да не излагаш професията е необходимо да изпълняваш и някои допълнителни условия.

Първото е да имаш съответното образование за конферентен преводач. То се придобива в магистърски курсове, които подготвят кадри в областта. На тях се преподават фундаменталните принципи на устния превод (консекутивен или синхронен):

  • Устният преводач превежда най-често от чужд на майчин език, понякога в обратната посока, но никога от един чужд на друг чужд език;
  • Устният преводач предава посланието на оратора, а не думите;
  • Устният преводач не бива да добавя от себе си, като украсява или обяснява казаното от оратора;
  • Устният преводач не бива да предава избирателно или да само да обобщава речта на оратора;
  • Устният преводач не излага своето мнение по темата, като коментар на това, което превежда;
  • Устният преводач се подготвя предварително по темата, за която ще превежда. За тази цел изисква, а клиентът предоставя, нужните материали;
  • Устният преводач развива и владее умения за разделяне на вниманието, антиципаторно слушане (важни за симултанния превод), както и за водене на бележки за консекутивния превод;

Освен езиковите умения:

  • Устният преводач има услужлива памет;
  • Устният преводач се старае да поддържа богата обща култура;
  • Устният преводач спазва етичните правила на конферентните преводачи.

На последно място, професионалният преводач следва да изглежда професионално.

Колко е една стандартна страница превод?

Бърз отговор

С навлизането на технологиите за текстообработка и възможността на една страница да се поместват различен брой думи, в зависимост от големината и вида на използвания шрифт, междуредието, разстоянието между абзаците, ширината на полетата, добавените фигури и разположението на текста, все по-актуален става въпросът какво е една стандартна страница?

Трябва да се прави разлика между „видима“ страница и „стандартна“ страница. Видимата е страницата, както е отпечатана или както я виждаме на екрана. Стандартната е тази, която се взема под внимание при формирането на цената на превода.

На час или на преведена единица?

Някои преводачи таксуват клиентите на час. Това има своите основания. По-сложните текстове отнемат повече време за превод, защото преводачът се консултира със специалисти, проучва темата на превода, прави справки. Трудно е обаче да се докаже точно колко време е отнело на преводача да преведе текста. Освен това, по-опитните преводачи биха превели повече страници за същото време спрямо начинаещите и за тях този принцип не е изгоден. Ето защо за предпочитане е да се използва по-обективен измерител. За такъв се приема текстът, или части от него. Въпросът е кой текст и каква част?

Изходен или целеви текст?

В някои държави (САЩ, Обединеното кралство, Германия, Япония) стандартната страница се определя въз основа на изходния текст. Това е текстът който се превежда на чужд език. В търговете на ЕС например е посочено, че следва да се предлага цена на 1500 символа без интервалите изходен текст. Това улеснява даващите поръчката за превод на един текст на много езици, защото броят на страниците ще бъде един и същ.

В България, Франция, Полша, Хърватия е възприето преводът да се изчислява на базата на целевия текст. Това е преведеният текст, а не оригиналът. Различните езици имат своя специфика и броят на страниците на оригинала и на превода се различават. Българският текст например обикновено излиза по-дълъг от английския.

Ред, дума или знак?

За определяне на стандартната страница на база преведена единица в Белгия се броят редовете. На английски често се броят думите. Цената се дава на 1000 думи, което не кореспондира на една, а на 4 страници. В България се отчита броят на знаците.

Със или без интервалите

В споменатия по-горе пример цената на превода се изчислява без отчитане на интервалите. В България обаче те влизат в сметката. Клиенти понякога задават въпроса: „Защо броите и интервалите? Те не означават нищо.“ Шеговитият отговор е: „Мога да ги махна.“ Сериозният отговор е, че вероятно това е останало от времето, когато са се отчитали „машинописни удари“. За да се получи интервал, трябва да се удари шпацията.

Колко в крайна сметка е една страница в България

В България има стар стандарт от миналия век, който вече не е актуален, и нов стандарт за преводна страница, който се прилага от Съюза на преводачите, държавните структури и агенциите за превод. За една стандартна страница в България се приемат 1800 знака с интервалите целеви текст (30 реда по 60 машинописни удара).

Прочетете още: Как да изчисля броя на знаците с интервалите, за определяне на стандартна страница превод?