Думата на 2025 година и какво ни казва за езика, устния превод и комуникацията днес

Eзикът отразява света, в който живеем. Традицията за избор на „Дума на годината“ се е превърнала във важен културен и лингвистичен ориентир, който показва как глобалните събития, технологиите и обществените нагласи влияят върху начина, по който общуваме. За професионалния устен преводач тези думи са не просто тенденции, а сигнал за променящите се нужди на международната комуникация.

Произход на традицията „Дума на годината“

Съвременната практика да се избира дума на годината започва в началото на XXI век, когато водещи речници и езикови институции като Merriam-Webster и Oxford University Press започват систематично да анализират езиковата употреба. Те използват статистики от търсенията, медийното присъствие и обществения дебат, за да определят коя дума най-точно описва изминалата година.

За хората, които се занимават професионално с устен превод тази традиция е особено ценна, тъй като разкрива новите тенденции в лексикографията, появата на нови термини, понятия и значения, които често изискват прецизно предаване в международен контекст.

Думата на 2025 година според различните речници

Merriam-Webster: „slop“

Merriam-Webster избира за дума на 2025 година „slop“ – термин, който в съвременния си смисъл описва нискокачествено цифрово съдържание, често генерирано от изкуствен интелект. Този избор отразява нарастващото предизвикателство пред комуникацията: огромни обеми текст и медии, които затрудняват ясното и смислено разбиране.

За преводаческите агенции това е знак, че преводачът остава незаменим, когато се изисква адекватна работа с контекст, улавяне на нюансите на езика и проява на културна чувствителност.

Източник: Collins Cobuild English Dictionary

Oxford University Press: „rage bait“

Oxford University Press избира израза „rage bait“ – съдържание, създадено с цел да предизвика гняв и силни емоции онлайн. В международни срещи, преговори и конференции подобен език може да доведе до сериозни недоразумения, ако не бъде правилно разбран, разтълкуван и предаден. Именно тук професионалният устен превод играе ключова роля за неутрализирането на напрежението и точното предаване на посланията на оратора.

Dictionary.com: „67“

По-нестандартният избор на Dictionary.com – „67“ – показва колко бързо се развива езикът в цифровата среда. За конферентните преводачи това е сигнал, че нови, разговорни изрази могат внезапно да навлязат в публичната комуникация и да изискват бърза адаптация и професионално тълкуване. Значението на този жаргонен израз е обтекаемо. Използва се предимно от младите поколения. Счита се, че е води началото си от рап песен, но сякаш смисълът поема по свои неведоми пътища, късайки връзките си с първоизточника.

Cambridge Dictionary: „parasocial“

Cambridge Dictionary избира „parasocial“ – термин, описващ едностранни емоционални връзки, често създавани чрез медии и дигитални платформи. В епоха на онлайн конференции и виртуални събития конферентният преводач трябва да разбира тези социални динамики, за да предава не само думите, но и тона и намерението зад тях, обръщайки внимание на разликите в положението на ораторите спрямо аудиторията във всяко конкретно събитие.

Какво означава това за устния превод днес?

Думите на 2025 година, избрани от водещите речници, ни говорят, че живеем в свят на цифрово претоварване, с множество емоционални послания – често негативни, целящи пораждане на гняв. Освен това изглежда социалните взаимоотношения се променят, включително и що се отнася до баланса на силите. В тази среда професионалните преводачески услуги играят жизненоважна роля за поддържане на яснота, доверие и разбиране между говорещите на различни езици, за избягване на недоразумения и дори конфликти.

Въпреки че технологиите продължават да се развиват, търсенето на квалифицирани преводачи – хора остава силно. Точният превод не е просто преобразуване на думите – той е свързан със запазване на смисъла, вложен от оратора, първоначалното му намерение, както и чисто човешкия аспект на комуникацията.

В нашата преводаческа агенция следим отблизо езиковите тенденции, за да можем по-добре да подкрепяме клиентите си в бързо променящия се комуникационен пейзаж. Когато е важно посланието на оратора да бъде запазено възможно най-точно и в превода, професионалният превод е от значение.

Кога пристига устният преводач на място?

При планирането на мероприятие с устен превод възниква въпросът кога трябва да пристигне устният преводач.

Това има практически и финансови страни.

Най-простият отговор е, че преводачът следва да е на място достатъчно по-рано, за осигуряване на безпроблемното протичане на събитието.

Това обяснение обаче е обтекаемо, затова в следващите редове ще разгледаме в конкретика някои практически примери.

При симултанен превод

Ако ще се извършва конферентен превод от кабина, преводачът е добре да е на място половин час преди началото на същинското събитие. Например, ако по програма събитието започва с регистрация от 9.00-9.30, а откриването е от 9.30 ч., преводачът трябва да пристигне в 9.00 ч.

Защо е нужно да се ходи толкова рано?

Има няколко причини преводачът да пристигне по-рано.

Първата е, за да се запознае с материалите, които организаторите ще са набавили в деня на събитието. Това са речи, изпратени от ораторите в последния момент, поради редакции. Презентации, довършени сутринта. Някои лектори се представят на преводачите предварително, за да обменят няколко думи. Така преводачите имат възможност да зададат въпроси по материалите, които са изчели предварително. Ораторите понякога също имат въпроси към преводачите („ако говоря с това темпо, ще Ви затрудня ли; трябва ли да спирам…“).

Втората е, за да има време да разположи своя лаптоп, да се свърже към WiFi мрежата, да преговори глосара, който е подготвил на база изпратените от клиента материали, да се уговорят с колегата в екипа на какъв период от време ще се сменят, как най-добре да си партнират и т.н.

Третата е чисто логистична. При непланирано задръстване, промяна на маршрута на превозно средство, повреда на колата, катастрофа, ако сме предвидили повече време за транспорт, това е своеобразен буфер, за да успеем да стигнем навреме независимо от препятствията.

Тук е моментът да се уточни, че, ако събитието ще се проведе в друг град, въпросният буфер е добре да е поне 1 час.

При консекутивен превод

Ако преводачът е ангажиран за консекутивен превод в държавна институция има голяма вероятност преди срещата, на която ще превежда, да има друга. В такъв случай, на твърде ранното пристигане (30 минути по-рано) няма да се гледа с добро око. Няма да има кой да посрещне преводача, да му обърне внимание, да го настани, да му покаже важните помещения. В подобни случаи е добре преводачът да се яви 15 минути преди началния час на срещата.

Превод при нотариус

За превод при изповядване на сделка при нотариус ситуацията е сходна с тази при консекутивния превод в министерствата. Графикът на нотариусите даже е още по-гъст. Там преводачът може да си позволи да пристигне 10 минути преди часа на сделката.

Превод в ефир

Нищо е толкова детайлно планирано, колкото сценарият на телевизионна или радио програма. Това обаче не означава, че трябва преводачът да разцепи секундата на две. Напротив. В телевизиите и радиата обикновено има специален режим на допускане. Отнема време да се попълнят всички формуляри, да се сравнят личните карти, да бъде издаден пропуск. Освен това редакторът може да иска да запознае преводача с информация за госта на предаването, която може да има отношение към превода.

Финансовата част

Понякога организаторите на събитието желаят да се презастраховат и да осигурят присъствието на преводачите далеч преди започването на конгреса. „За звукови проби“, казват. По принцип, за тестовете на микрофоните не са нужни самите преводачи, а това се прави от техниците. Въпреки това, не пречи преводачите да дойдат повече от 30 минути преди началото на самото събитие, но това трябва да бъде заплатено допълнително, защото е по настояване на организаторите, а не се изисква по стандарт.

Казвайки това, понякога наистина има събития с огромна посещаемост, напр. над 500 души. Тогава регистрацията отнема повече време и не може да се заобиколи от преводачите, от съображения за сигурност. Тогава може да е оправдано пристигането повече от 30 минути преди началото на същинското мероприятие. Това време трябва да бъде заплатено допълнително. Важи правилото, че се плаща за ангажиране на устния преводач, независимо от това през каква част от времето действително превежда.

* Срещу доплащане

Taбл. 1. Кога пристига устният преводач, в зависимост от място на събитието

Симултанен превод в кабина на банково събитие

ОРАТОР ЕООД предостави устния превод по време на Международната конференция, по случай 25 г. от създаването на Българска банка за развитие под надслов „Банките за развитие – инструмент за по-добро използване на публичните средства“.

Събитието се проведе на 3.10.2024 г. в Гранд хотел Милениум София. Сред участниците бяха служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов, зам.-министърът на финансите Мартин Дановски, подуправителят на БНБ Петър Чобанов и вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Кириакос Какурис.

Сред целите на ББР беше спомената реиндустриализацията, а синергията ѝ с търговските банки бе определена като решаваща за достъпа до финансиране от МСП.

Тургайд система за устен превод – предимства и недостатъци

Какво е тургайд система

Както личи от името, тургайд системите са предназначени за туристически обиколки. Екскурзоводът върви начело на групата и говори на един език, използвайки микрофон за окачане на ухото, а туристите го следват и слушат със слушалки. В исторически план са замислени за обиколки на музеи¹, за да не се смущават другите групи, а и да дават възможност на посетителите да настроят силата на звука съобразно нуждите си.

Предимства на тургайд системите за устен превод

Предимството на тургайд системите е, че могат да се използват в движение. Дават възможност на гида да говори с нормална сила на гласа, без да се налага да се надвиква с шума от превозните средства, а от друга страна и на туристите да слушат без да се напрягат.

В един момент на някой му хрумва да използва тези системи не по предназначение, а за превод.

Това е на пръв поглед гениална идея. Но само на пръв поглед. Ще обясня защо.

Недостатъци на тургайд системите за устен превод

Туристическата обиколка се извършва на един език. Екскурзоводът е ораторът – т.е. генераторът на текста, а не преводач на оратора. В превода се използват два езика – един, от който се превежда, и друг – на който се превежда. Това е съществена разлика. Когато се използва техника за симултанен превод се избират канали за превод, за да може аудиторията да избере дали да слуша оригинала на ораторите или превода на преводачите. При тургайд системите не се сменят канали.

Туристическата обиколка е кратка, 1-2 часа. Устният превод може да продължи цял ден. Какво е значението на този факт? При мобилните системи се използват батерии. Те са предназначени за по-кратка работа. За разлика от тях дискусионните микрофони не се нуждаят от батерии. Когато се наложи да се сменят, не е проблем туристическата обиколка да спре за малко. Когато тече събитие с превод е невъзможно то да бъде спряно за подмяна на батериите на устройството на преводача.

Технологията на тургайд системите е такава, че излъчвателят се носи постоянно от говорещия. Това не е толкова страшно, ако обиколката е 1-2 часа, но облъчването става вредно, ако излъчвателят е на преводача цял ден. В системите за симултанен превод предавателите са на безопасно разстояние от кабината за превод, за да не се застрашава здравето на преводачите. Освен опасно за здравето, устройството е и неудобно за носене. Вниманието на преводача е съсредоточено върху превода, воденето на бележки, възпроизвеждането, и още едно действие, за което да следи, му идва твърде много.

Друг аспект на технологията на тургайд системите е, че е предназначена за работа в условия, където няма източници на смущения (на открито или в музея). Когато се използват в зала за конференции, там има много източници на електромагнитни излъчвания, които пречат на тургайд системите, като водят до интерференции, а оттам и до загуба на съдържание и неудобство за аудиторията. Освен това тургайд системите не са защитени. Използват честотна лента, която лесно може да бъде прихваната.²

Качеството на звука, който се предава от тургайд системите далеч не е толкова добро, колкото това на професионалното оборудване за симултанен превод. Това означава, че аудиторията би се разсейвала. Част от делегатите, които са свикнали на професионален звук, биха се разочаровали. Преводачът от своя страна дори няма слушалки, да слуша оратора, а само микрофон, закачен на ухото, както споменахме в началото.

Нещо повече, за разлика от конзолата за симултанен превод, която е част от професионалното оборудване за устен превод, при тургайд системата няма бутон за временно спиране на микрофона, за да може преводачът да се изкашля, да зададе въпрос на оратора или да отпие вода, без всички да разберат за това.³

Тургайд системите не са лесни за слагане, поради което често асистент помага за това. Предавателят се защипва за колана, контактът с дрехите понякога опъва кабела, което разсейва преводача или води до разместване на жака от куплунга или дори разскачване на микрофона. Микрофонът се оплита в косите. Слагането и свалянето на системата отнема време. Представете си как се осъществява смяната на преводачите? Тя трябва да е мигновена.

Тургайд системите не включват кабина. Представете си, че сте в аудитория и се опитвате да слушате оратора, а до Вас е седнал преводач, който превежда на глас с тургайд система. Това разсейва и дразни. Нерядко и направо пречи на слушането на оратора, защото го заглушава. Същото е неудобството и за преводача с тургайд система, който не слуша със слушалки и не може да си увеличи звука. Ами ако някой се изкашля в залата? Или седналите до преводача започнат да коментират? Или ако има бурни ръкопляскания, които заглушават последните думи на оратора? Или ако се използва музика за акценти? Ще има пропуски в съдържанието. Знаем, че качеството на звука, който постъпва към преводача има пряко отражение върху качеството на превода.

Изключението

А какво може да се каже за превода на обиколка в завод, например? Обикновено, на тези обиколки има един водещ, който разказва за завода. Ако преводачът е застанал до него и средата не е много шумна, на теория е възможно извършването на еднопосочен превод. Когато има въпрос от групата се преминава в режим на консекутивен превод или шушотаж. Разбира се, остава неудобството, че, за разлика от работата в кабина, при която преводачът е звукоизолиран, при тургайд системите това не е така. На практика двама души (ораторът и преводачът) говорят едновременно един до друг. Това е неприятно за водещия на обиколката, доколкото може да го разсейва, но и за аудиторията.

Обобщение

В заключение може да се каже, че макар тургайд системите да имат ограничено приложение за устен превод (напр. превод при разглеждане на завод), недостатъците им са повече, отголкото ползите, и мястото им е именно съобразно първоначалния им замисъл – за кратки туристически обиколки.

Източници

1. https://peschel-communications.de/en/can-tour-guide-systems-replace-interpreting-equipment
2. https://www.translation.equipment/top-questions-before-buying-interpretation-equipment/
3. https://www.transl8.ro/en/choose-the-booth-why-is-it-different-from-the-tour-guide-system/

Преводът на ухо се преустановява до края на извънредната обстановка (обновена)

От 5 май 2023 г., когато СЗО обяви края на извънредната ситуация в областта на общественото здраве, преводът на ухо се подновява.

Един от трите основни вида устен превод – шушотажът – временно бе преустановен до края на извънредната епидемична обстановка, поради невъзможност за спазване на необходимата дистанция. Като алтернатива тогава се предложи преводът по Zoom.

ОРАТОР ЕООД осигурява превода на международна конференция, организирана от БЧK и фондация „Конрад Аденауер“

Преводаческа агенция ОРАТОР ЕООД бе избрана да осигури превода на международна конференция, организирана от БЧK и фондация „Конрад Аденауер“ на 6.10.2020 г. в Гранд Хотел София.

Темата беше „Общински базираните домашни грижи в България – успешен модел за предоставяне на дългосрочни грижи“. Участници бяха акад. Христо Григоров – председател на БЧК, Торстен Гайслер – директор на Фондация „Конрад Аденауер“ – Бюро София, Деница Сачева – министър на труда и социалната политика, представители на МТСП, МЗ, Доната фон Шенк – президент на Германски Червен кръст – Фулда, д-р Надежда Тодоровска – зам. генерален директор на БЧК, д-р Иван Нейков и други.