Категория: Често задавани въпроси

Често задавани въпроси по теми, свързани с превода

Какво представлява отстъпът в конферентния превод?

Отстъпът (фр. décalage) (англ. lag или ear-voice-span) е времевото отместване между думите на оратора и тези на преводача, за предаване на една и съща част от посланието.1 Това изоставане спрямо оригинала е нужно, за да чуе конферентният преводач такава част от изречението, каквато съдържа достатъчно смисъл, за да му позволи да предаде завършена, логична идея.

Дефект или нещо нормално е отстъпът?
Когато поръчват симултанен превод, клиентите очакват преводът да тече успоредно с оригинала. Понякога това очакване е крайно, вероятно водено от впечатлението при гледането на дублирани филми, при които е постижимо дубльорът да изговаря репликите в същия момент, в който актьорът ги произнася. Дубльорът обаче разполага със сценария на филма, при записа има възможност за повтаряне на дублите, докато не бъде постигнат пълен синхрон. Ако речта на оратора бъде предоставена предварително на преводача, каквито са професионалните стандарти, това пак не гарантира произнасянето на превода на съответната идея от оригинала в абсолютно същия момент. Това е така по няколко причини. Първата е, че едно и също послание се изразява с фрази с различна дължина при различните езици. Втората е, че дори ораторът да е възнамерявал да изнесе същата реч, като написаната, той често се отклонява от нея, което е напълно нормално и в него няма нищо лошо. За да направи адекватен превод обаче, устният преводач трябва да разбере, дали ораторът наистина следва неизменно речта, преди да започне да превежда. Приоритет има устната реч на оратора, а не текстът на речта му, макар и да е предоставена предварително. Отстъпът е нещо съвсем нормално и дори без него не може.
Как се измерва отстъпът – в милисекунди или в смислови единици?
Отстъпът е толкова дълъг, колкото е необходимо, за да се извлече смислено съдържание от оригинала, което да бъде предадено и да позволява завършване на идеята. Няма как да се гарантира, че ораторът ще успее да изкаже такова съдържание за, примерно, две секунди от речта.
Има ли стандарт за отстъп?
Няма въведен стандарт, според който отстъпът да влиза в определени рамки (минимум – максимум). Отстъпът не е постоянен. Той е различен, в зависимост от преводача. Някои могат да си позволят по-дълъг отстъп, което им позволява да чуят повече от оригинала, с което да вникнат по-добре в съдържанието, да го осмислят и преформулират по-успешно. Други се движат по-близо до оригинала, за да не изпуснат нишката на оратора. Една и съща реч може да бъде преведена с различен отстъп от различни преводачи. Освен това, един и същ преводач може да има различен отстъп, в зависимост от речта, която превежда.
От какво зависи отстъпът?
Отстъпът зависи от много фактори. Един от тях е информационната наситеност на речта, друг е темпото на оратора, трети е ситуацията, четвърти е краткосрочната памет на преводача. Когато речта е много гъста, отстъпът е по-малък. Когато темпото е по-бавно, отстъпът е по-голям. Когато ораторът се ориентира към приключване, а това може да се разбере от фрази като „а сега ми позволете да завърша с…“, или „на края на моята реч…“, „в обобщение на казаното дотук…“, преводачът следва да направи усилие да съкрати отстъпа, така че да завърши възможно най-близо до оратора или в перфектния вариант заедно с него. В противен случай на сцената може да излезе следващият лектор, а ние още ще превеждаме казаното от предишния. Представете си и друга ситуация. Ораторът приключва и пита „Имате ли някакви въпроси?“ Ако преводачът не завърши с оратора, то публиката няма да е чула този въпрос навреме и няма да реагира веднага. Ораторът може да помисли, че няма въпроси и да напусне сцената.
Трябва ли да се стремим към по-дълъг или по-къс отстъп?
Да намериш най-добрия отстъп е умение, което започва да се изгражда с магистърския курс по конферентен превод и продължава с практиката и натрупването на опит. От гледната точка на преводача, колкото повече успееш да чуеш от оригинала, преди да го преведеш, толкова по-добре за преформулирането после. Преводачът би отговорил „колкото по-дълъг, толкова по-добре“. От гледната точка на публиката от отстъп дори няма нужда. Тя има желание за слуша превода паралелно с оригинала, без никакво времево отместване. Тя би казала „колкото по-къс, толкова по-добре“. Има ли междинно положение? Да. Приемаме, че отстъпът е толкова дълъг, колкото е минимално необходимо, за да извлечем смисъл от оригинала и да го предадем завършено. Отстъпът варира, в зависимост от вида на речта, темпото на оратора и в кой момент от изказването се намираме.

1 Gillies, A. Conference Interpreting: A Student’s Practice Book. Routledge, Abingdon: 2013

Как изглежда и се държи устният преводач?

Изборът на облекло е важен в устния превод, колкото са важни костюмите в театъра. Това е така, защото публиката възприема посланието на оратора чрез думите на преводача, но и чрез жестовете му, цялостното му излъчване. Облеклото допринася за това как публиката осъществява връзка с говорещия и дали ще му има доверие.

Какво облекло трябва да се използва?

Отговорът е – адекватно. Такова, каквото подобава за съответната преводаческа ситуация.

Да си представим, че превеждаме на високо равнище. Бихме очаквали ораторите, на които превеждаме, да са с костюм или официално облекло. Тогава и преводачът трябва да е в такова. По-ежедневното или лежерно облекло се счита за неуважение.

Ако обаче преводът е при посещение за инспекция на кравеферма например, ако се явим в официално облекло, с лачени обувки и вратовръзка, бихме изглеждали не на място.

Общият принцип е, че трябва да се съобразяваме със събитието, на което превеждаме, и това как е облечен ораторът, на когото ще превеждаме. Не се препоръчва нито да сме по-добре облечени от него, нито по-зле.

Държанието на преводача също е от значение. То следва да е делово. Преводачът не бива да се държи свойски, камо ли надменно. Той е там, за да служи на оратора, като направи възможно посланието му да бъде чуто. Важният е ораторът.

Какво е професионален конферентен преводач?

Достатъчно ли е да владееш два езика, за да си устен преводач?

Това е необходимо условие, но не е достатъчно. Ако искаш да те вземат на сериозно в професионалните среди и да не излагаш професията е необходимо да изпълняваш и някои допълнителни условия.

Първото е да имаш съответното образование за конферентен преводач. То се придобива в магистърски курсове, които подготвят кадри в областта. На тях се преподават фундаменталните принципи на устния превод (консекутивен или синхронен):

  • Устният преводач превежда най-често от чужд на майчин език, понякога в обратната посока, но никога от един чужд на друг чужд език;
  • Устният преводач предава посланието на оратора, а не думите;
  • Устният преводач не бива да добавя от себе си, като украсява или обяснява казаното от оратора;
  • Устният преводач не бива да предава избирателно или да само да обобщава речта на оратора;
  • Устният преводач не излага своето мнение по темата, като коментар на това, което превежда;
  • Устният преводач се подготвя предварително по темата, за която ще превежда. За тази цел изисква, а клиентът предоставя, нужните материали;
  • Устният преводач развива и владее умения за разделяне на вниманието, антиципаторно слушане (важни за симултанния превод), както и за водене на бележки за консекутивния превод;

Освен езиковите умения:

  • Устният преводач има услужлива памет;
  • Устният преводач се старае да поддържа богата обща култура;
  • Устният преводач спазва етичните правила на конферентните преводачи.

На последно място, професионалният преводач следва да изглежда професионално.

Колко е една стандартна страница превод?

Бърз отговор

С навлизането на технологиите за текстообработка и възможността на една страница да се поместват различен брой думи, в зависимост от големината и вида на използвания шрифт, междуредието, разстоянието между абзаците, ширината на полетата, добавените фигури и разположението на текста, все по-актуален става въпросът какво е една стандартна страница?

Трябва да се прави разлика между „видима“ страница и „стандартна“ страница. Видимата е страницата, както е отпечатана или както я виждаме на екрана. Стандартната е тази, която се взема под внимание при формирането на цената на превода.

На час или на преведена единица?

Някои преводачи таксуват клиентите на час. Това има своите основания. По-сложните текстове отнемат повече време за превод, защото преводачът се консултира със специалисти, проучва темата на превода, прави справки. Трудно е обаче да се докаже точно колко време е отнело на преводача да преведе текста. Освен това, по-опитните преводачи биха превели повече страници за същото време спрямо начинаещите и за тях този принцип не е изгоден. Ето защо за предпочитане е да се използва по-обективен измерител. За такъв се приема текстът, или части от него. Въпросът е кой текст и каква част?

Изходен или целеви текст?

В някои държави (САЩ, Обединеното кралство, Германия, Япония) стандартната страница се определя въз основа на изходния текст. Това е текстът който се превежда на чужд език. В търговете на ЕС например е посочено, че следва да се предлага цена на 1500 символа без интервалите изходен текст. Това улеснява даващите поръчката за превод на един текст на много езици, защото броят на страниците ще бъде един и същ.

В България, Франция, Полша, Хърватия е възприето преводът да се изчислява на базата на целевия текст. Това е преведеният текст, а не оригиналът. Различните езици имат своя специфика и броят на страниците на оригинала и на превода се различават. Българският текст например обикновено излиза по-дълъг от английския.

Ред, дума или знак?

За определяне на стандартната страница на база преведена единица в Белгия се броят редовете. На английски често се броят думите. Цената се дава на 1000 думи, което не кореспондира на една, а на 4 страници. В България се отчита броят на знаците.

Със или без интервалите

В споменатия по-горе пример цената на превода се изчислява без отчитане на интервалите. В България обаче те влизат в сметката. Клиенти понякога задават въпроса: „Защо броите и интервалите? Те не означават нищо.“ Шеговитият отговор е: „Мога да ги махна.“ Сериозният отговор е, че вероятно това е останало от времето, когато са се отчитали „машинописни удари“. За да се получи интервал, трябва да се удари шпацията.

Колко в крайна сметка е една страница в България

В България има стар стандарт от миналия век, който вече не е актуален, и нов стандарт за преводна страница, който се прилага от Съюза на преводачите, държавните структури и агенциите за превод. За една стандартна страница в България се приемат 1800 знака с интервалите целеви текст (30 реда по 60 машинописни удара).

Прочетете още: Как да изчисля броя на знаците с интервалите, за определяне на стандартна страница превод?

Как да изчисля броя на знаците с интервалите, за определяне на стандартна страница превод?

Изчисляването на броя на стандартните страници на оригинала е възможно, ако текстът е в машинно-четим, редактируем формат. Такъв е документ, написан на MS Word, например (с разширение DOC или DOCX). Ако документът е във формат на Adobe PDF, ще трябва да копирате текста в MS Word. Ако настройките на документа не го позволяват, ще трябва да преобразувате документа в машинно-четим формат с подходящ софтуер. Такъв е ABBYY FineReader или I.R.I.S.

Изчисляването на броя на стандартните страници на превода е по-лесно, защото текстът обикновено е написан на MS Word (с разширение DOC или DOCX), или експортиран в този формат от преводачески софтуер.

  1. Отваряте файла;
  2. Цъквате с мишката върху брояча на думите в долния ляв ъгъл (фиг. 1).
  3. Изкача прозорец със статистика за документа (фиг. 2). Взема се числото на знаците с интервалите (Characters (with spaces)). На фигура 2 тук това е числото 4 732.
  4. Разделяте броя на знаците с интервалите (в случая 4732) на 1800 (стандартна страница).
  5. Получавате броя на стандартните страници. В конкретния пример това са 2,63 стандартни страници.

Фиг. 1.   Определяне на броя на стандартните страници в MS Word, втора стъпка (след отваряне на файла)

Фиг. 2.   Определяне на броя на стандартните страници в MS Word, трета стъпка (след цъкване върху брояча на думите)

Ако текстът съдържа текстови кутии, те не се отброяват автоматично от MS Word и е необходимо ръчно да маркирате текста във всяка една от тях и да го изчислите по същите стъпки (брой думи/знаци с интервалите).

Преведеният текст не винаги излиза колкото оригинала. Ако текстът е за превод от английски на български, например, резултантният текст (на български) ще излезе по-дълъг от изходния (на английски). Такива са спецификите на двата езика. Това не означава, че преводачът умишлено е търсил по-дългата фраза, за изкуствено удължаване на текста.

Какво е превод на ухо (шушотаж)

Преводът на ухо, наричан „шушотаж“ (от френския термин), се извършва, като професионалният устен преводач превежда заедно с оратора (по което прилича на симултанния превод), шептейки в ухото на клиента.

Предимствата на шушотажа са, че не се губи време, за разлика от консекутивния превод. Ораторът не се налага да спира на определени интервали. Освен това, не се налага наемане на оборудване (кабина).

Недостатък на шушотажа е, че е възможен при един-двама или максимум трима клиенти. Това, че не се използва оборудване за симултанен превод означава, че в залата ще се чува и оригиналът и преводът. Затова преводачът шепти. Ако групата, на която шепти, обаче, е твърде голяма, това ще пречи на останалите делегати.

Какво оборудване е необходимо за симултанен превод?

Симултанният превод се извършва докато тече изказването на оратора. За да не се смесват двата потока – на превода и на оригинала – се използват технически средства.

Преводачите се изолират от залата посредством кабина за екип от двама професионални устни преводачи. Ако събитието го налага, могат да се монтират повече от една кабини, за превод от и към повече езици. Всяка езикова комбинация налага наличието на отделна кабина.

Има различни кабини на външен вид, но всички те следва да отговарят на определен стандарт за звукопоглъщане и обем. Стандартната кабина е с размери 1600 х 1600 х 2000 mm. Кабината има възможност за вентилация на въздуха и е с осигурено захранване за лаптоп и настолна лампа. В нея не се внасят открити напитки, но организаторите оставят вода в затворени бутилки за преводачите преди събитието. Макар да е звукоизолирана, кабината не е звуконепроницаема, каквито са звукозаписните студиа.

Кабината е оборудвана с преводачески пултове за управление на входящия и изходящия сигнал, настройване на параметрите за звука и други функционалности от значение за преводачите.

Преводаческите пултове са снабдени с микрофони – по един за всеки преводач, – които имат сигнализация за включване и възможност за изключване през пулта, както и слушалки за симултанен превод. По форма и функционалност те се различават от музикантските или диджейските слушалки.

За да може аудиторията на конференцията да слуша превода се използват приемници, които получават сигнала от превода по безжичен път. Делегатът има възможност да избира езика, на който желае да слуша оратора, чрез смяна на канала на приемника за устен превод. Устройството позволява и настройка на силата на звука. Раздава се от лице, което вписва данни на ползвателя, за да се гарантира връщането му в края на събитието с превод.

За да достигне сигналът с превода от кабината до приемниците на слушателите се използват предаватели, които работят на честоти, запазени за приемниците. Не се допуска сигналът да се разпространява на радиочестота извън залата. Така се гарантира конфиденциалността на превода.

За тези присъстващи на лекцията, които нямат нужда или желание да слушат превода, а предпочитат да следят изказването на оратора в оригинал, се осигуряват тонколони. Техният брой, характеристики и разположение зависят от обема за озвучаемото пространство, броя на делегатите на конференцията, архитектурните особености или интериорните елементи на залата. Има значение дали залата ще се изпълни до максималния си капацитет. Хората поглъщат звука, а празните пространства са предпоставка за ехо.

Тонколоните имат нужда от усилвател, който усилва звука, така че да се постигне адекватно на залата ниво. Ако нивото е ниско, може да има места, където аудиторията да не чува добре. Ако е твърде високо, може на моменти да се получи микрофония, което е дразнещо за слушателите. Това е от гледната точка на потребителите.

От гледната точка на организаторите или ораторите, важно е какви видове микрофони ще използват. Изборът се определя въз основата на нуждите и от типа на събитието.

При лекционна форма се предпочитат стационарни („дискусионни“ или настолни) микрофони.

При презентации се предпочитат безжични микрофони, за да може презентаторът да се движи свободно по сцената.

Има различни разновидности безжични микрофони.

Тези, които се държат в ръка имат предимството, че дават богат звук. Неудобството при тях е, че ангажират едната ръка на оратора.

Микрофоните тип „хедсет“ са за монтаж на главата. Закачат се на ухото на оратора, рамото минава покрай бузата, а самият микрофон е накрая, близо до устата. Трябва да се внимава да не се улавя дишането от носа. Освен това ораторите трябва да ги изключват, когато не желаят сигналът от тях да се чува, например през кафе паузите. Тези микрофони дават пълна свобода на ръцете. Неудобството при тях е, че отнема време да бъдат сложени.

Третият вид безжични микрофони за симултанен превод са тип „брошка“. Избягва се неудобството да се носят на главата, но понякога при допир с дрехата се чува шумолене.

Сигналът от микрофоните на различните участници в панелната дискусия например се смесва в смесителен пулт, наричан на професионален жаргон сред техниците „миксер“. Той също позволява нанасяне на корекции – ниски, средни, високи честоти. Всички тези елементи се монтират, окомплектоват и управляват от технически лица, които изграждат кабината, извършват окабеляването, свързват компонентите на системата, извършват проверка на функционирането и следят за добрата работа на оборудването за симултанен превод по време на самото събитие. Благодарение на техния професионализъм и този на преводачите, участниците се наслаждават на форума, независимо от използвания език.

Поръчайте оборудването, което Ви е необходимо, за Вашето събитие, както и преводачи за него от ОРАТОР ЕООД. Пишете ни на електронна поща: info@orator-bg.com или ни се обадете на 0887 403 489. В запитването може да включите брой и вид на исканите микрофони и слушалки за аудиторията, както и други важни елементи, за изготвяне на оферта.

Какво е симултанен превод?

Симултанният превод се избира при конференции, конгреси, симпозиуми, големи форуми с много участници, в големи пространства. При него преводът тече условно успоредно с оригинала. За да се чува, делегатите използват приемници, свързани със специална озвучителна система за симултанен превод.

симултанен превод
Симултанен превод, предоставен от ОРАТОР ЕООД в НДК за Комисията за регулиране на съобщенията, 2019 г.

Предимството на симултанния превод, понякога наричан синхронен превод, е, че с него не се губи време. Ораторът не спира на определени интервали, за да се редува с преводача, за разлика от консекутивния превод. Преводачът съответно не е на сцената. Не се набива на очи. Той е в преводаческа кабина с колегата си – професионален конферентен преводач, – с когото се редуват на определен интервал от време. Симултанният превод тече гладко, неусетно. Мисълта на оратора не се накъсва от превода и той не губи концентрация, както може да се случи при консекутивния превод. Друго предимство на симултанния превод е, че позволява извършването на превод от и на много езици едновременно. Това е почти немислимо при консекутивния превод. Единствено преводът на ухо позволява подобна функционалност, но при ограничение на броя на потребителите до един – двама (максимум трима) на преводач със съответния език.

Оборудване за симултанен превод, предоставено от ОРАТОР ЕООД. Две кабини за две езикови комбинации. Събитие на Българска банка за развитие в Гранд хотел София
Оборудване за симултанен превод. Две кабини с три канала – български, английски, руски. Събитие на Българска банка за развитие, възложено на ОРАТОР ЕООД, в Гранд хотел София, 2019 г.

Недостатък на симултанния превод е цената. За осъществяването му, освен двамата преводачи (на езикова комбинация), се наема нужното оборудване на база цял ден. То включва микрофони, озвучителни тела и усилвател, със съответната мощност, в зависимост от характеристиките на помещението и броя на делегатите, кабина за двама преводачи, отговаряща на стандартите в областта, с размери 1600 х 1600 х 2000 mm, пултове за преводачи с микрофони и слушалки за преводачи, приемници за аудиторията, които се раздават на желаещите да слушат превода от лице, което следи да бъдат върнати на края на събитието.

приемници със слушалки за симултанен превод от ОРАТОР ЕООД
Приемници със слушалки за симултанен превод

Ако Вашето събитие е по-малко, например бизнес среща, прочетете статията за консекутивния превод.

ОРАТОР ЕООД е реализирало успешно редица събития със симултанен превод и съответното оборудване за него.

Ако желаете да поръчате симултанен превод, прочетете публикацията Как да поръчваме симултанен превод. Съдържа някои от условията за предоставяне на превод и съвети.

Какво е консекутивен превод?

Консекутивният превод е подходящ при бизнес преговори, срещи с малък брой участници, в малки помещения. При него преводът се осъществява последователно – първо ораторът прави изказване, след което преводачът предава неговото послание на друг език.

консекутивен превод
консекутивен превод

Предимството на консекутивния превод за клиента е, че е по-евтин. При него, за разлика от симултанния превод, не се налага наемане на оборудване (кабина, приемници…). За преводача пък е добре, че може да чуе цялото изказване, да го анализира и синтезира, преди да го предаде на публиката. Това е по-трудно при симултанния превод, при който преводачът се движи с темпото на оратора и така заедно преминават през етапите на развитие на речта – начало, среда, край.

Недостатък на консекутивния превод е, че отнема повече време. Докато при симултанния режим, преводът тече успоредно с оригинала, с незначително отместване във времето, то при консекутивния е нужно да отделите почти двойно повече време. Ако например сте репетирали презентацията си така, че да излезе 1 час, трябва да предвидите още толкова при изнасянето ѝ с консекутивен превод. Това е изключително важно при планирането на събитието и понякога не се дооценява.

Консекутивният превод се предпочита, когато срещата или презентацията е с продължителност 1 – 3 часа. Прави се почивка по средата – на час и половина.

Оборудване

Обикновено на срещи в малък формат няма изискване за оборудване. Изключение са преводите в по-големи зали, за повече потребители. Тогава се наема озвучителна техника (микрофони, усилвател, озвучителни тела). Преводачът при консекутивния превод води бележки. Това е важно при избора на микрофон. Той трябва да бъде на стойка (или настолен), за да може ръцете на преводача да са свободни.

Осигурява се вода.

Ако Вашето събитие е по-голямо, прочетете статията за симултанния превод.

Ако имате нужда от „личен“ преводач за 1 – 2 лица, преводачът може да превежда на ухо. Вижте материала за превод на ухо.

Кой вид устен превод е за мен?

При избора на устен превод са важни няколко фактора:

  • цел;
  • аудитория;
  • обстановка.

В зависимост от тях можете да избирате между:

Консекутивен превод

Ако целта е провеждане на бизнес разговори от 1 – 3 часа в състав до 10 души в малка заседателна зала, може да се спрете на консекутивен превод.

Симултанен превод

Ако желаете да изнесете лекция или презентация пред по-голяма аудитория в по-голяма зала, то за предпочитане е симултанният превод.

Превод на ухо

Ако търсите личен преводач за един-двама (но във всеки случай не повече от трима) чужденци, то подходяща форма на превод би била тази на превода на ухо.

Всяка от тези форми има своите особености, за които може да прочетете тук:

Консекутивен превод

Симултанен превод

Превод на ухо